ЗА МОЛОВЕТЕ

ЗА МОЛОВЕТЕ

Светът е една голяма цица, до която всеки чака да се дорéди. Нищо не го доказва по-категорично от кръстоносния поход, който една кърмачка пое срещу страшната и потискаща система на моловете… Представете си го като кино-трейлър!

Там, където охраната бие до смърт…
Там, където стоките са с 400% надценка…
Там, където анцугът e по-изискан от костюма…
Една жена…
… Бе помолена…
… Да си прибере надъвканите зърна…

И всички майки с твърде много свободно време и твърде малко акъл гордо изпъчиха гърди с увиснали на тях бебета в защита на незащитимата позиция „не може да ни забранявате!“. Ами – никой не ви е забранил бе, дами! Кърмете в парка, на улицата, на паркинга, пред мола, в хола – където си щете! Но да направим една аналогия: ако има кръчми, дори такива по морето (попадал съм), в които на мен няма да ми сервират, ако съм гол до кръста, или пък ако има дискотеки и клубове, в които мъж не може да стъпи по къси панталонки или маратонки, тогава защо да няма търговски обекти, които да не са съвсем окей с това дрисливите ви бебета да мляскат и сумтят в пазвата ви пред витрината, докато едновременно с това пълнят пелените? И да не говорим, че преди това със сигурност са попищяли грозно между пет и десет минути.

Ама то било чудото на майчинството и нямали сме право така да говорим! Ми то и раждането е чудо на майчинството! Хайде! Раждай на ескалатора тогава! После – набързо до KFC-то, да запържат плацентата преди да си я хапнеш, ’щото и това е натурално – па и полезно, чувал съм! – и след това – право към Иракли! Нали всички свободно-кърмещи там ходят? И това го пиша по дочут слух… Да не ми се обиждат редовно ходещите на Иракли! Нито нормално кърмещите майки.

А зачеването? То не е ли натурално? Не е ли чудо? Не може ли в мола да отперя една бърза патка на жена си без охраната учтиво да ме помоли да не го правя точно пред „Алтънбаш“? Ама аз няма нищо да показвам – имаме ципове, рокли, прашки… То няма да се вижда! Само ще се чува леко джвакане!

Ето ей такива теми ме карат да размишлявам, и не само да размишлявам! Карат ме да се радвам, че много рядко стъпвам в мола, но и едновременно с това малко ме плашат, защото там се развива един нов вид хора. Някакъв – не „юбер“ и не „унтер“, ама пак някакъв „менш“, който си мисли, че всичко може и че всичко му е позволено, просто защото е там. Истината е, че момченцата в униформички, които пребиха човек до смърт, понеже „не е кат’ за мола“, като манталитет не се различават по нищо от рошавите квачки, които прекарват часове наред с децата си там всеки ден и си въобразяват, че това е подходяща среда за тях. Мисълта им е една и съща: „Аз съм тук – на лъскавото. Аз съм специален“. Същите тези деца, закърмени в мола, са бъдещите биячи там. И тук, усещате, молът вече не е само сграда с магазини, а идея, нали?

За мола и за кърменето в мола аз казвам: плюйте си на гърдите и беж да ви няма оттам!

И понеже финалът на тази черновичка – „драфт“ по английскому – не беше твърде смешен, ето ви една шега: знаете ли кога ще свърши светът? Когато кърмачка паркира на място за инвалиди в мола.

Иван Радев
i@ivanradevstudio.com
No Comments

Sorry, the comment form is closed at this time.