КАК СЕ ПРОДАВА СЦЕНАРИЙ?!

КАК СЕ ПРОДАВА СЦЕНАРИЙ?!

В този живот почти всеки има някакви умения. Един може да рисува, друг може да свири, трети – да пее, четвърти е инженер, пети – режисьор, шести брилянтно си пали пръднята, Астор може да те излъже да му отидеш на представление в зала 1 на НДК, а Веско Маринов дори не ги лъже – просто запява в 4 четвърти и те сами замаршируват натам. Единственото, което ги различава от зомбитата, е, че феновете на Веско нямат сили да си протегнат ръцете напред. Иначе като outfit и положение на границата между живота и смъртта го докарват. Но да не се отплесвам. Исках да кажа, че хората разбират донякъде, че има различни специалисти и особено, ако не разбират от работата им, предпочитат да отидат и да си платят за продукт или услуга. Ясно е, че не можеш да си отгледаш пшеница, затова отиваш и си купуваш хляб. Не можеш да си отпушиш клозета, затова викаш водопроводчик. Не знаеш или най-малкото те е страх да си оперираш сам апендикса, затова отиваш при някой, който е влязал с 2.70 на амфети медицина и той те реже – важно е доверието. И преклонението пред неизвестното, това отвъд твоите разбирания. Обаче майка му да има едно нещо, което всеки може да прави. Някак си доброволно, с молба, с бой, с подкупи и награди, някъде около 7-8 годишна възраст всеки се научава криво ляво да си пише първо името, после и малко по-сложни думи. След това дори цели изречения. Може човек на 40 години да няма пунктуация или главни букви, но важно е, че оставя някакви следи на лист или на стената си, които други хора или поне той самият може да разчете. И там вече се ражда мисълта:

ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПИШЕ

Фак. Следвана от: „Защо да давам пари да ми напишат нещо?“ Фак! „И аз мога да си го напиша. Гледай – Скъпи гости, уважаемо жури, добре дошли на церемонията по връчването на 52-ите…“ Фак. Фак. Фак. Пишат, майка им деба. И си го харесват дори.
Иди продавай сценарий.

Иван Радев
i@ivanradevstudio.com
No Comments

Sorry, the comment form is closed at this time.