АНГЛИЙСКИЯ КАТО СИ НА 4

13 апр. АНГЛИЙСКИЯ КАТО СИ НА 4

Децата в детската учат английски 2-3 пъти седмично. Което според мен е ок – да ги занимават: ей бокс, а маус. Сигурно развива нещо. Супер. Обаче все по-често ми се случва да участвам в един и същи разговор – за английския при 3-4-5-6 годишните. Вие ми кажете дали съм прав.
Родител: Няма да можем днес да си играем, защото сме на английски в Британика до 8.
Аз: Е, то английския няма ли и без друго да си го научи от компютри, игри, филми? По добре го запишете на китайски – по-полезно ще е. – и се захилвам леко.
Ама принципно смятам, че съм прав.
И тук следва поглед, от който на някой друг татко ще му изстине кръста. Изражение, което е нещо смесено между реплики, които съм сигурен, че в момента им минават през главата: „Баси тъпака“, „Тоя па колко е зле – детето му да не учи английски на 3 – сметай какво ще му се случи с живота на това хлапенце“. Или пък, ако са по-мили майки, погледът излъчва нещо като тъга: „Горкото детенце – на какви родители е попаднало. А имаше потенциал.“ А има и вариант при най-социално ангажираните, който според мен гласи: „На такива неандерталци като тоя по-добре да им вземат детето.“ След това си хващат тяхното и все едно не съм казал някакво мнение за английски при деца още с памперс, а съм извадил моя гъз и съм го показал на детето енергично детето бива хванато за ръка, а главата му извъртяна настрани и разсеяно от мен, да не вземе да попие от тази страшна декадентска информация. „Давай, миличко, да се махаме по-бързо от тук.“ е мисълта, която върви в този момент. И след това отиват в Британика с чувство на изпълнен родителски дълг.
Де да знам. Разколебан съм. Познавам някакви хора, които не са учили английски на 3 пък от тях са станали хора. Дори и на този късен етап от живота си УСПЯВАТ да комуникират с чужденци /този синоним на божествени създания, към които ние трябва да се стремим на всяка цена, понеже си знаем кви сме цървули/.
Бога ми! Сега се сещам – познавам дори хора, които до седми клас не са учили в частно училище по специална система за вегетариано-монтесори-арт развитие пък изкарват некой лев и са приятни за разговор успели като съзнание и характер типове. Странно – защо не са пропаднали?!
Спомням си колко яко се почувствах, когато прочетох статия, че невроните всъщност регенерирали и щетите от алкохола всъщност са обратими. Зарадвах се за нито един не-пропуснат миг на пиене в живота си. А какво ли ще е чувството у тези родители, когато след 5 години от Гугъл извадят устройство /което най-вероятно ще се казва Вавилон/, което е с размерите на зъб или рибка в ухото и свободно превежда на всички езици. „Фък! Преебахме се“.