ПРОФЕСОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Поетиката“ на Аристотел е част от запазен до днес текст на философа, в който той много ясно и точно описва различни компоненти от това как трябва да се изграждат трагедии, епоси, изобщо образи на герои, фабули и т.н. Цялата книжка е около 40 странички. Когато обаче си купиш преводна на български книга тя е 150. Откъде идва разликата? Защото бездарниците, които нищо не умеят да правят, стават преподаватели, а някои от тях и професори, които пишат учебници и книги.

Специално в случая, за който говоря: професор доктор Александър Ничев, съжалявам, че може би е покойник, написал – забележете – 75 страници предговор към Поетиката. Разбира се, подобни нереализирани като писатели типове умрат да се изказват с умишлено усложнени фрази, използвайки възможно най-сложните думи и словосъчетания за нещо, което може да бъде казано далеч по-просто. И сега – още в първото изречение следва нещо, което тотално може да блокира мозъка на някой студент, за който би трябвало да е предназначено четивото. „Аристотел от Стагира (384-322г. пр.н.е.) идва в Атина през 336г., т.е. седемнайсетгодишен…“ Така 336-а преди Новата ера Аристотел е бил на 48. Ако пък вземем, че е пристигнал на 17, значи това се е случило през 367-а. Това е само първото изречение. И сега на тия хора, които не могат да смятат двуцифрени числа, понеже не им стига неграмотността, в повечето случаи започват да си измислят и думи, които не съществуват, за да звучат още по-интересно и сложно за и бездруго тъпите студенти, за които са им предназначени напъните върху чужди кристални трудове. Същият е случаят и на една Христова, която преподава сценарий в Нов български. В нейната книга има пропуснати 5 пълни члена на първа страница, но и тя обяснява мъдро за сценарийното изкуство. Няма да давам повече примери – всъщност исках да ги ползвам само за увод, който стана по-дълъг.

Това, което съм забелязал, е, че в повечето случаи, когато някой разбира от нещо, той може да го обясни ясно и просто дори и на дете. Когато обаче сам не е наясно с това, което всъщност му е работа, тогава започват сложнотиите. Защото не му е призвание. Не го разбират, не са му на нивото. Прости безидейници, търсещи смисъл в нищо или пък словоблудци и превзети псевдоинтелектуалци, повръщащи с нечетимите си фрази върху ясни и грамотни произведения. И затова като пусна обява за сценаристи в НАТФИЗ или Нов български идват само неграмотни хора.

PS. Следващият Draft, който ще напиша, ще е за псевдоинтелектуалците.